„Я”
Дмитрий Борисович Кедрин (1907-1945 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АЗ
Много-много видял и чудил,
на ненавист и обич драг,
всичко имал, всичко изгубил
и намерил си всичко пак.
Вкус на земни неща обичал,
жадно бродил сред таз земя,
всичко имам, но всичко лично
да загубя се пак стремя.
Ударения
АЗ
Мно́го-мно́го видя́л и чу́дил,
на нена́вист и о́бич дра́г,
вси́чко и́мал, вси́чко изгу́бил
и наме́рил си вси́чко па́к.
Вку́с на зе́мни нешта́ оби́чал,
жа́дно бро́дил сред та́з земя́,
вси́чко и́мам, но вси́чко ли́чно
да загу́бя се па́к стремя́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Кедрин
Я
Много видевший, много знавший,
Знавший ненависть и любовь,
Всё имевший, всё потерявший
И опять всё нашедший вновь.
Вкус узнавший всего земного
И до жизни жадный опять,
Обладающий всем и снова
Всё стремящийся потерять.
1945 г.
* (перевод с русского языка на английский язык: Людмила Пургина)
Having seen a lot, tested many things,
Hatred, love in life, all in life, indeed,
Having all, and all having lost at once,
And again all found in my life by chance.
Having tasted a lot all of earthly things,
Greedy all again for the life, indeed,
Having all today, but again at once
Trying once again to lose all by chance.
---------------
Руският поет и преводач Дмитрий Борисович Кедрин е роден на 4/17 февруари 1907 г. в с. Берестово-Богодуховски рудник (сега с. Шчегловка), Донбас, близо до Донецк. Учи в Днепропетровския железопътен техникум (1922-1924 г.), през 1923 г. работи във в. „Бъдеща смяна” в Днепропетровск, ръководи литературното обединение „Млада ковачница”, издаващо едноименно месечно списание. През 1929 г. е арестуван, а след освобождаването му от 1931 г. живее в гр. Митищи, в Подмосковието, работи в многотиражката „Ковачница” на Митищинския вагонен завод и като литературен консултант при московското издателство „Млада гвардия”. В началото на Великата отечествена война Кедрин е освободен от военна служба заради слабото му зрение, но заминава като доброволец на Северозападния фронт, където е кореспондент на авиационния вестник „Сокол на Родината” (1942-1944 г.). Лирик, майстор на историческата поема и баладата, той е автор на творчество с широка поетична гама, свързана с руската природа, историята на Русия, великите руски личности и др. Единствената издадена приживе стихосбирка на Кедрин е „Свидетели” (1940 г.), най-известни сред творбите му са баладата „Зодчие” (1938 г.), поемите „Строители” (1938 г.) и „Конь” (1940 г.) и стихотворната драма „Рембрандт” (1940 г.). На 18 септември 1945 г. загива под колелата на влака около Тарасовка, предполага се, че е убит. Погребан е на Введенското гробище в Москва.